Писмото за поемане на работа, какво представлява и кога е обвързващо

Писмото за ангажиране с наемане на работа обикновено се използва, когато една компания се интересува от наемане на работник, който обаче вече работи с друга организация.

Поради тази причина, ако работникът се интересува от новата работа, той трябва както да подготви писмото за доброволно напускане на предишната работа, така и да е сигурен, че новата компания наистина ще продължи с наемането.

Именно в такъв сценарий се използва и писмото за ангажимент за наемане, известно още в зависимост от задълженията и ограниченията между страните като: обещание за наемане или писмо за намерение за наемане.

Днес ще разберем малко по-добре как работи документът, каква информация трябва да съдържа, как е оформен от законодателна гледна точка и какви са ефективността и границите на инструмента.

Писмото за ангажимент за наемане: какво е то

Там писмо за поемане на ангажимент за работа това е вид частно споразумение между две страни: работодател и бъдещ служител.

Уточнява се, че за да се избегне объркване между термините: е известен като обещание за работа или писмо за ангажимент когато единствено работодателят е длъжен да спазва сключените договорености.

Обратно, ако облигацията е двустранна, тогава е обичайно да се препраща към нея Писмо за намерение.

Следователно поетият ангажимент може да бъде обвързващ само за работодателя, оставяйки работника или служителя свободен да не спази споразумението и да не подпише договора, или може да бъде двустранен.

В последния случай писмото се превръща в същински предварителен договор, който обвързва и двете страни да спазват сключените уговорки.

Там обещание за работа още в тази фаза той съдържа всички условия на бъдещия и действащ трудов договор.

Какво се съобщава в писмото за поемане на работа

Както споменахме, писмо за поемане на ангажимент за работа той вече съдържа задълженията, задачите, работното време и цялата информация, докладвана в нормален трудов договор.

По-специално в предварителния договор се посочва:

  • данните на участващите страни
  • работните места
  • началната дата на трудовото правоотношение
  • вида на работата
  • вида на срочния или безсрочния договор;
  • работни часове;
  • работната позиция
  • заплата;
  • продължителността на пробния период (ако има такъв)

Допълнителна информация може да бъде добавена към горните точки.

По-специално, може да се добави клауза, наречена: споразумение за конкуренция; така както работодателят и работникът могат да се защитят при неспазване на споразумението.

Следователно писмото за ангажимент за наемане на работа трябва да бъде ясно. Всички елементи, които трябва да се вмъкнат, са определени от закона в Законодателен декрет от 26 май 1997 г., n. 152 и имат за цел избягване на спорове между страните.

Неспазване на писмото за ангажимент за наемане

Ако след това работодателят не успее да наеме работника, като по този начин не спази обещанието за наемане, има нарушение на договора.

Работникът може да обжалва пред закона. По-специално член 1453 от Гражданския кодекс: „Разрешимост на договора поради неизпълнение“.

В този случай служителят може да поиска:

  • Изпълнението на договора
  • Резолюцията
  • Обезщетението.

Добре е да уточним, че искане за изпълнение към сключеното споразумение трябва да се изпрати бързо.

В този смисъл касационният съд с присъда н.а. 8889 от 2003 г неприемане на искане на работник виновен, че има чака твърде дълго, преди да отиде в съда както и че междувременно си намери друга работа.

Докато ако е работникът да се неспазване на договореностите взети и съдържащи се в писмото за приемане на работа, той ще трябва да компенсира компанията.

л’размер на обезщетението може да присъства в самото писмо или, ако не е било вмъкнете конкретна клаузасъдията трябва да установи сумата и да издаде платежно нареждане.

Във втория случай обаче задължение на работодателя е да докаже, че неизпълнението е довело до загуба на време и ресурси за компанията.

Несъответствие с писмо за поемане на ангажимент за работа това беше особено обсъждана тема през пролетта на 2020 г., когато случаите на неспазване на сключените споразумения се умножиха поради избухването на пандемията -19.

Съдебната практика по темата подчертава наличието на член 1256 от Гражданския кодекс, който предвижда погасяване на задължение, когато изпълнението стане невъзможно за длъжника.

Следователно се предвиждат случаи: като последваща невъзможност и невъзможност поради непреодолима сила.
Две събития, които законът предвижда и които могат да бъдат основателни причини за неспазване на писмото за поемане на работа.

Като се има предвид конкретният случай: -19, много адвокати и съдии се чудеха дали пандемията може да се счита за достатъчно причина за непреодолима сила, за да оправдае неизпълнението на ангажимент за набиране на персонал.

Според установеното от Върховния съд освобождаването от наемане може да съществува само в случай, че събитие обективно и абсолютно възпрепятства предоставянето на услуга.

И събитията включват: закриване на компанията, загуба на корпоративната структура, но не и икономически, финансови и производствени затруднения.

Следователно, освен в случаите, когато наемането е обективно невъзможно за всички други сценарии, -19 и икономическите трудности сами по себе си не са достатъчни, за да позволят на компанията да наруши споразуменията, сключени с работника.

В крайна сметка легитимността трябва да се оценява за всеки отделен случай.

Като цяло компанията ще може да обжалва временната невъзможност, като по този начин се ангажира да наема веднага щом ситуацията се нормализира.

Писмо за ангажимент за наемане: ефективност и ограничения

От правна гледна точка, въз основа на изложеното до тук, има съществена разлика дали договорът обвързва и двете страни или само работодателя.

Ако споразумението е обвързващо само за работодателя, то Писмо за намерение оставя работника свободен да решава, напротив писмото за ангажимент за наемане ангажира и двете страни да направят трудовото правоотношение ефективно в рамките на предварително установените граници.

Независимо от тези аспекти, следва да се отбележи, че няма конкретно правило, което да дефинира този метод на предварително поемане на ангажимент между страните.

Следователно, за всеки случай, съдебната практика обикновено се основава на Гражданския кодекс в членовете:

  • 1331. Като цяло той предвижда възможността между страните да се споразумеят по такъв начин, че едната да е обвързана, а другата да няма облигации.
  • 1351. Посочва недействителността на предварителния договор, ако не е направен в същата форма, предвидена от закона, на окончателния договор.
  • 2096. Уточнява начините за наемане на работник “с изпитателен срок”.
  • 2125. Урежда споразумението за неконкуренция.

Въпреки че законът или правилата, съдържащи се в колективните трудови договори, не задължават да се подготви писмена форма писмо за поемане на ангажимент за работапоследният във всеки случай се използва по гореспоменатия начин, за да се гарантира на работника, че има нова свободна работа, след като е напуснал предишната.

Освен това, съгласно разпоредбите на чл. 1, параграф 2 от Законодателен декрет n. 152 от 1997 г., работодателят във всички случаи е длъжен да предостави цяла поредица от информация на работника най-малко тридесет дни преди наемането.

В заключение, нека видим някои съмнения, които е породила употребата на инструмента.

Според някои юристи писмото не е нищо повече от дубликат на обикновено писмо за ангажимент, в което работодателят изразява интерес към работника, но не се ангажира да го наеме. Въпреки че последното трябва да е по-малко обвързващо за работодателя, който може да реши да не наеме работника, последният все пак може да започне спор, като се обжалва пред член 2932 от Гражданския кодекс.

Всъщност членът позволява на работника да получи присъда, която оценява последиците, понесени от работника и произтичащи от неспазването на споразумението.

About admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *