Права на работниците, каквито конституцията гарантира на работниците

Правата на работниците се съдържат, както ще видим в тази статия, в множество текстове и закони. В италианската конституция, в Статута на работниците, в договори, подписани на европейско и международно ниво.

Трудовите стандарти и закони отговарят на необходимостта от защита на работниците като цяло, особено на подчинените работници, които предвид ролята на обхванат служител са в неблагоприятно положение по отношение на работодателя.

Правата на работниците в италианската конституция

Първият текст, който се позовава по отношение на правата на работниците, е италианската конституция. Текстът съдържа няколко статии, посветени на работника, повечето от които се съдържат в дял III – Икономически отношения.

чл.35

Работата е защитена във всички форми и приложения. Републиката защитава работата на италианците в чужбина и подкрепя международни споразумения по въпроса работа и права.

чл.36

Членът установява правото на работника да получава възнаграждение, пропорционално на количеството и качеството на труда му.

Конституцията уточнява, че заплатата трябва да позволява на работника (и семейството му) да живее по достоен и свободен начин.

В статията се подчертават и други важни права: седмична почивка и платен отпуск.

чл.37

От основно значение е член 37, който е посветен на правата на жените. Статията го повтаря работещите жени имат същите права като работещите мъже.

Уточнява се още, че на работещата жена трябва да се гарантира възможността да изпълнява ролята на майка, да се грижи за детето. От този член произтичат правилата за защита на майчинството на работното място.

Член 37 също защитава детския труд, като установява както правото на заплащане за непълнолетни, така и минималната възраст.

чл.38

Конституцията защитава работниците, които са жертви на нараняване, заболяване, увреждане, принудителна безработица и трудов стаж.
Те включват NaspI, обезщетение в случай на неволна загуба на работа и пенсионната система.

39 и 40

Член 39 признава свободното право на синдикално организиране. Синдикатите могат да подписват колективни договори и да защитават работника от много гледни точки.

Член 40 установява правото на стачка.

чл.41

И накрая, по отношение на защитата на работниците, трябва да се подчертае член 41, който установява, че частната икономическа инициатива е свободна, при условие че не причинява вреди на обществото и безопасността.

Правата на работниците в „Устава на работниците“

Уставът на работниците се съдържа в Закон № 300 от 20 май 1970 г. Законът установява цял набор от правила, насочени към защита на свободата и достойнството на работниците.

Заедно с Конституцията, Уставът е съществена отправна точка по отношение на правата на работниците.

Законът е разделен на шест дяла, всеки от които се занимава с тема от свободата на работниците до правилата за заетост.

Членовете, съдържащи се в Устава на работниците, включват:

член 1

Той установява правото на работника да изразява своето мнение (политическо, религиозно и мисловно) в съответствие с ограниченията, съдържащи се в Конституцията.

член 5

Той забранява на работодателите да проверяват работник за заболяване или нараняване.

Проверките могат да се извършват само от компетентните органи.

Член 6

Той забранява на работодателите да извършват лични проверки, освен когато те са наложителни за защита на активите на компанията.

Член 9

Той установява правото на работниците да проверяват дали правилата за безопасност при работа се спазват и следователно позволяват индивидуална максимална защита на тяхното здраве.

Член 10

Статията защитава работници-студенти. Право на последните е да поискат работни смени, които позволяват както обучение, така и работа.

Освен това работодателят не може да задължи студента да полага извънреден труд.

Член 13

Въвежда темата за ролите и задълженията в една компания. Служителят по закон трябва да изпълнява задачите, за които е сключил договора, или задачите, считани за по-висока категория.

По същия начин, освен ако не е необходимо, работник не може да бъде преместван от един производствен отдел в друг.

Член 15

Той забранява на работодателя да уволнява работник по дискриминационни причини, също така тази мотивация не може да бъде причина за дисциплинарни санкции или премествания.

Член 18

Членът установява възстановяването на работника на работа, ако бъде уволнен без уважителна причина. Работа на съдията е да разпореди възстановяване на работа.

Права на работниците: закони, прилагани в Италия

Допълнителни закони, които трябва да се позовават по отношение на правата и задълженията на служителите, са:

Закон № 16 – 15 юли 1966 г

Законът „Наредба за индивидуалните уволнения“ е присъщ на уволненията на постоянни работници.

Постоянните работници не могат да бъдат уволнени без основателна причина. Невъзможността за уволнение по дискриминационни причини се потвърждава устно или когато съдията установи неоснователната причина.

Закон n. 223 – 23 юли 1991 г

Закон 223/91 засяга въпроса за колективните уволнения.

Състои се от 31 члена и определя аспекти като: мобилност на работниците, интегриране на заплатите в случай на излишък на персонал, съкращения и различни разпоредби относно правата на работниците.

Законът потвърждава неефективността на устното уволнение и като цяло защитава работниците от колективни уволнения от много гледни точки.

По-специално подчертаваме основния принцип, според който колективното уволнение може да бъде наредено от компанията само ако това е единственият възможен начин.

Закон n. 196 – 24 юни 1997 г

Закон 196/97 урежда i права на работниците предоставяне на услуги с временен характер.

Законът установява, че видът временна работа може да се използва само в определени случаи. Между тези:

• за заместване на друг работник;
• когато е изрично предвидено в колективни трудови договори;
• в селскостопанския сектор;
• при необходимост от работник за задачи, които по принцип не се изискват от фирмата.

Законът има двойна функция, от една страна улеснява навлизането на пазара на труда чрез регулиране на гъвкави форми на работа, от друга има за цел да установи поредица от правила за защита на работника и да предотврати превръщането на временната работа в практика.

Права на работниците на европейско и международно ниво

И накрая, нека видим основните права на европейско и международно ниво.

Всеки работник, членуващ в ЕС, има гаранция, че е защитен. Има много европейски директиви по темата работа и те засягат различни области.

По отношение на заетостта и социалните политики може да се направи препратка към съдържанието на EUR-Lex.
По-конкретно, европейските работници имат права и защита, присъщи в следните области:

• здраве и безопасност при работа;
• право на труд;
• защита при дискриминация;
• политики за приобщаване и социална защита;
• правила, насочени към насърчаване на мобилността.

Макар и на международно ниво, основните договори, подписани от Италия по въпроса за правата на работниците, са:

Версайският договор

Споразумението, постигнато през 1919 г. и благодарение на което се роди Международната организация на труда (МОТ), установява първи фундаментален принцип, според който само чрез мир е възможно зачитането на социалната справедливост. Сред целите по отношение на правата на работниците са: насърчаване на правата на всеки работник и желанието да се защити положението на работниците в неравностойно положение.

Филаделфийската декларация

Той отново подчертава основните човешки права, свободата на изразяване и сдружаване и че работниците трябва да бъдат третирани с уважение и достойнство.

Декларацията на Обединените нации

Декларацията има за цел да защити работниците от гледна точка на правата. Освен това той осъжда: всички форми на задължителен и принудителен труд, експлоатацията на детския труд, дискриминацията и корупцията. Насърчава: колективното договаряне, правото на сдружаване и приемането на политики от компаниите, насочени към подкрепа на околната среда.

Права на работника при интелигентна работа

Конституцията, законите и международните договори също имат същата стойност за умните работници.
Мнозина бяха внезапно катапултирани към нова работна реалност поради извънредната епидемиологична ситуация. До 31 март 2021 г. работникът беше „прехвърлен“ на интелигентна работа чрез устно споразумение.

След тази дата има задължение за споразумение между работника и работодателя относно методите на работа от вкъщи. Споразумението трябва да бъде санкционирано в писмена форма и предадено по електронен път чрез специалната платформа на Министерството на труда.

В допълнение към гореспоменатите права, работникът или в случай на колективни договори са защитени в някои аспекти на работата от разстояние. В частност:

• Методите, с които разполага работодателят за надзор на служителите;
• почивни дни;
• Право на прекъсване на връзката;
• Технологичните инструменти, с които разполага работникът;
• От гледна точка на икономическото третиране, установено от закона, работникът в интелигентната работа има право на същата компенсация, изплащана на работниците на място.

По принцип работникът също има право на всички обезщетения, предоставени от компанията.

Освен това, въпреки че определението за интелигентна работа не ограничава работата до конкретни часове и физически местоположения, от работодателите се изисква да спазват ограниченията на дните и часовете, определени в колективния трудов договор или в договора на работника.

Задължение на компанията остава да гарантира правото на здраве и безопасност на своите служители, дори и те вече да не присъстват в офисите на компанията. Както и правото на работника да разполага с цялото технологично оборудване за извършване на работата.

Правото на застраховка при злополука и заболяване (INAIL) също остава непроменено.

Като цяло, следователно, работникът в интелигентната работа се ползва от същите права, както и от същите задължения. Всъщност компанията има право да предприеме дисциплинарни действия, забележки, отстраняване, като регрес, в предвидените от закона случаи, до уволнение.